Образование на възрастни, насочено към хора от уязвими групи в България: предизвикателства и възможности

Пепка Бояджиева, Петя Илиева-Тричкова, Румяна Стоилова, Васил Киров, Габриела Йорданова, Диaна Ненкова

Докладът представя резултати от работатата на българския екип в рамките на проекта ENLIVEN, отнасящи се до образованието на една от най-уязвимите социални групи – нискообразованите, особено нискообразованите младежи. На базата на данни от Изследването на образованието и обучението на възрастни (2016) и Европейското социално изследване (2012) са анализирани: а) степента на участие на нискообразованите хора в образование и обучение на възрастни; б) тенденциите за включване на нискообразовани хора в образованието и обучението на възрастни; в) съществуващите пречки пред участието в образование и обучение на възрастни и ползите от това участие за хората от групите в неравностойно положение. Резултатите показват, че съществеват съществени различия между страните по отношение на степента на включеност на нискообразованите възрастни в неформално образование и обучение. България е сред страните, в които делът на участващите в неформално образование и обучение сред нискообразованите възрастни е сред най-ниските (6,9% при среден дял за Европейския съюз (ЕС)–28 от 22,7%) и в които е налице тенденция към изключване на тези хора от участието им в неформално образование. В България пречките пред участието в образованието и обучението на възрастни на нискообразованите хора се различават значително от онези, регистрирани в другите европейки страни. Например, докато 71,7% от възрастните в страните от EС–28 нямат нужда от допълнително образование или обучение, в България този процент е над 96. В България почти два пъти по-често, отколкото в ЕС–28, като пречка пред продължаването на образованието се посочват разходите за обучение и разстоянието до местата за обучение (съответно 57% спрямо 28,6% за разходите и 31,6% спрямо 16,3% за разстоянието). Освен от нивото на образование участието в образованието на възрастни се влияе в значителна степен и от социалния произход, етническата принадлежност, пола на хората, както и от наличието на дете в домакинството и от това дали те живеят или не със съпруг/партньор. Направените анализи са основа за формулиране на препоръки към политиките в тази област. Очертава се необходимостта от развитието на  достъпни, разнообразни и устойчиви програми за обучение и за мотивиране на възрастните, от прилагане на индивидуален подход към възрастните учащи, от активно популяризиране на образованието на възрастните, от координация между политиките за образование и социалните политики и от утвърждаване на по-комплексен модел за оценка на политиките, основан не само на краткосрочните резултати, но също и на дългосрочен анализ на икономическата активност, заетостта и гражданското участие на участвалите в обучения.

Един много сериозен проблем на системата за образование на възрастни в България е това как да се включат в обучение онези социални групи, които в най-голяма степен се нуждаят от продължаващо образование, т.е., хората с основно или по-ниско ниво на образование. През 2018 г. 21,5% от българските граждани на възраст 15-64 г. са били с по-ниско от основно образование (МСКО ^[1] 2011 0-2) ^[2]. Както показват данни на Евростат, от една страна, в България процентът на участие в образование и обучение на възрастни на хората с по-ниско от основно образование е значително по-малък в сравнение с този в другите европейски страни. От друга страна, оценката за резултатите на активната политика на пазара на труда показва, че тя има най-голям нетен ефект именно при хора с начално и по-ниско образование – 24,6%, и при тези с основно образование – 19,3% ^[3].

По-долу представяме основни резултати, отнасящи се до:

България е сред европейските страни с най-ниско участие в образованието и обучението на възрастни сред хората с основно или по-ниско ниво на образование (МСКО 2011 нива 0-2).

Фигура 2 показва, че Фигура 3 ясно показва,  (виж фигура 4).

Представата на интервюираните за възможните ползи от участието в образователни дейности включват: 

• a) инструментални – намиране на работа, получаване на свидетелство за завършена степен на образование, получаване на шофьорска книжка;
• б) свързани с образованието – промяна в отношението към ученето и неговата ценност, интерес и включване в продължаващо обучение;
• в) овластяване – придобиване на по-високо самочувствие и самоуважение, на умения за контрол върху собствения живот.

За да се повиши участието на хората в неравностойно положение в България в образование и обучение на възрастни, са необходими политики, които да способстват за преодоляването на институционалните и ситуационните бариери, които пречат на нискообразованите да участват в образователни дейности.

Индивидуален подход

Активно мотивиране  

Затова трябва да се търсят разнообразни начини за оказване на подкрепа на хора от групите в неравностойно положение и особено на жените от ромски произход

Популяризиране на образованието на възрастни  

Необходимо е да се

---

Footnotes:

[1] МСКО (Международна стандартна класификация на образованието).

[2] Eurostat, [edat_lfse_03].

[3] Обединение „И-РИСЪРЧ“ (2017). Изготвяне на оценки на ефекта от активната политика на пазара на труда, финансирана със средства от държавния бюджет, на индивидуално ниво (нетна оценка), https://www.mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/zaetost/strategii%20izsledvaniq%20otchet/Final_Report.pdf, стр. 80.